Всемирна слава / от човека, / и Господа, който роди, / вратата на рая, / да пеем, Мария Дева, / песента на безплътните и оплождането на верните: / за това се явиха небесата и храмът на Божествения; / След като разрушихме тази преграда на враждата, / ние въведохме мир и Царството се отвори. / Това е утвърждаването на вярата, / на поборника на имама от Ней на родения Господ. / Дерзайте, дерзайте, хора Божии, / защото Той ще победи враговете, / тъй като Той е Всемогъщ.
Ето, пророчеството на Исая се изпълни: / Дева те роди, / и след Рождество Христово, както преди Рождество Христово, ти пребъде, / Бог се роди, и така и отсече новата природа. / Но, Богородице, / молитвите на Твоите раби, / възнесени към Тебе в Твоя храм, не презирай, / но като носиш Твоята Благословена в ръцете Си, / помилуй Твоите раби / и се моли за спасение на нашите души.
Гавриил Ти говори, Дево, радвай се, / с глас се въплъти Господарят на всичко, / в Тебе, светия ковчег, / както праведният Давид говори; / Ти се яви, най-широкият от Небесата, / хули Твореца Си. / Слава на Обитаващия в Тебе, / слава на Преминалия от Теб, / слава на Освободилия ни чрез Твоята Коледа.
Премина законният балдахин, / дойде благодатта: / както храстът не беше обгорен, / така те роди Богородица / и остана Богородица. / Вместо огнения стълб / изгря праведното Слънце, / вместо Моисей / Христос, спасението на нашите души.
За чудото на едно ново от всички древни чудеса! / Кой знае Майката, която роди без мъж / и която носи всичко творение в ръката си; / Божията воля се роди. / Който си подобен на Пречистия Младенец, / който носи Твоите ръце, / и имаш майчинско дръзновение към Него, / не преставай да се молиш за онези, които Те почитат, / да покажеш милост и да спасиш душите ни.
Всичко, повече от значение, / всичките ти славни тайнства, о, Богородице, / запечатани и запазени в чистота и девственост, / Майко знаеше, че не си лъжлива, / като роди Истинския Бог; / Молете го за спасението на нашите души.
Как не се чудим / на Твоето божествено Рождество, Най-честни, / защото не прие изкушенията на хората, о, Всенепорочни, / защото си родила без баща Син на плътта, / преди възрастта на Отца да се роди без майка, / не е претърпяла никаква промяна, или объркване, или разделение, / но и двете са запазили свойствата си непокътнати. / Освен това, Богородице Владичица, / Молете му се за спасението на душите, / Православието на Богородица, които Те изповядват.
Без семе от Божествения Дух, / по волята на Отца си заченал Божия Син, / от Отец без майка си съществувал преди вековете, / заради нас, от Тебе, който беше без баща, ти роди плътта, / и нахрани Младенеца с мляко. / Също така не спирайте да се молите, / за да бъдат избавени душите ни от беди.
/ Пеем на Тебе, която се застъпи за спасението на нашия род, Богородице Дево: / Защото в плътта, получена от Тебе, Твоя Син и нашия Бог, / Чрез Кръста приемаме страстта, / Избави ни от листни въшки, като Човеколюбец.
И заради Тебе, Кръстникът Пророк Давид / провъзгласи песни за Тебе, / Величие на Тебе, който създаде, / Царицата се явява от дясната Ти страна, / Ти си Майката, Ходатайка на живота на показването, / без баща от Тебе да стане благоугодният Бог човек, / да възобнови Своя образ, който е покварен от страсти, / и да се намери изгубеното грахово зърно като овца, / да го приемем в рамка, и го донесе на Отца / и на Неговата воля / Той ще се съедини с небесните сили / и ще спаси, о, Богородице, света / Христос, който има величие и богата милост.
Послушай молитвите на Твоя раб, Всенепорочна, / угасявайки свирепото въстание, което идва върху нас, / променяйки ни във всяко отношение. / Ти, Единият, си твърдото и добре известно утвърждение на Имама / и Твоето ходатайство от придобиващия. / Да не се срамуваме, Владичице, от тези, които Те призовават, / стремейки се да Те молят вярно, викайки: / Радвай се, Владичице, / за всяка помощ, радост и закрила, / и спасението на нашите души.
Скрит от незапомнени времена / и неизвестна тайна от Ангела, / чрез Тебе, Богородице, Бог се яви на съществуващите на земята, / в несъединен съюз ние се въплъщаваме / и по наша воля ще приемем Кръста, / и възкресяваме изначално, / спасихме душите си от смърт.
В Черно море / понякога се изписва образът на неизкуствената невяста: / там е Моисей, разделителят на водите, / там е Гавраил, служителят на чудесата. / Тогава дълбочината на процесията е безводна за Израел; / Сега Богородица без семе роди Христа. / След преминаването на Израел морето остана непроходимо; / Непорочният след раждането на Емануил остава нетленен. / Този и Първият, / яви се като Човек, / Господи, помилуй ни.
Ти си храмът и вратата, / камерата и престолът на царете, / най-честната Дева, / и моят Спасител, Христос Господ, / се яви в тъмнината на спящите, / Слънцето на правдата, въпреки че можеш да просветиш, / дори създадено по Негов образ със собствената Си ръка. / Освен това, Всепеещият, / като майката, придобила дръзновение към Него, / непрестанно се моли за спасението на нашите души.
Радвай се, непроницаема врата на Господа; / Радвай се, стена и покров на притичащите към Тебе; / Радвай се, пристанище небурено и Неизкуствено, / родила плътта на Твоя Създател и Бог, / молейки се да не липсват пеещите / и се поклони на Твоето Рождество.
Кой не ще Ти угоди, Пресвета Дево; / който няма да възпее Твоето Пречисто Рождество; / без бягство, защото от Отца възкръсна единородният Син, / също и от Тебе, Пречистата, премина, / неописуемо се въплъти, / по природа този Бог, / и по природа Той стана Човек заради нас; / не разделени на две лица, / а на две природи / необъркващо познаваеми. / Моли се, Пречиста Всеблажена, / да се смилиш над душите ни.
Моят Създател и Спасител, Пречиста, / Христос Господ, дойде от Твоите лъжи, / обви се в мен, първите обети на Адамовата свобода. / Нещо повече, Ти, Пречиста, / като Богородица и Дева, / ние наистина викаме тихо: / Радвай се, Ангелче, радвай се, Владичице, / застъпничество и защита, / и спасението на нашите души.
Нарекох Твоята Майка Благословена, / Ти дойде до страстта на свободната си воля, / като се възкачи на Кръста, дори да търси Адам, / глаголът от Ангела: / радвай се в Мене, защото изгубеното се намери. драхма. / Който е устроил всичко мъдро, / Боже наш, слава на Тебе.
Майка Те познаваше, / повече от природата, Богородице, / Ти беше Дева, / повече от думи и разум, / и чудото на Твоето Рождество езикът не може да каже. / Аз съм прославен, защото съм заченат, о, Чиста, / образът на раждането е непонятен: / каквото пожелае Бог, редът на природата се преодолява. / Нещо повече, Ти си тази, която ръководиш всичко, Богородице, / Ние Ти се молим усърдно, / Моли се за спасението на нашите души.
Под Твоя приют, Владичице, / всички земни същества притичват, викат към Тебе: / Богородице, надежда наша, / избави ни от безмерните грехове, / и спаси нашите души.
Като съкровището на нашето възкресение, / в Тебе, Всепеещият, който се надяваш, / издигаш от ямата и дълбочината на греховете; / Ти спаси виновните за греха, / който роди нашето Спасение. / Преди Рождество Богородично, и в Рождество Богородично, / и след Рождество Христово пак Богородично остава.
Небесният Цар се яви на земята поради любовта си към човечеството, / и живя с хората, / защото прие чиста плът от Девата, / и премина от Нея с възприятие. / Има един Син, по природа, / но не и по Ипостас. / Освен това, че Бог е съвършен / и Човекът е съвършен, наистина проповядвайки, / ние изповядваме Христос, нашия Бог: / Молете Му се, Майко Благословена, / да се смили над нашите души.
Неневестна Дево, / която неописуемо зачена в плът като Бог, / Майко на Всевишния Бог, / приеми молитвите на слугите си, Всенепорочна, / дарявайки очистване на греховете на всички, / сега нашите приеми молитви, / моли се за всички ни да се спасим.
Заради нас си роден от Дева / и като претърпя разпъване, Благия, / утвърди смъртта чрез смърт / и Възкресението се яви като Бог, / не презирай това, което си създал с ръката Си; / Разкрий любовта Си към човечеството, о, Всемилостиви. / Приеми родилата Те Богородица, молейки се за нас, / и спаси, Спасителю наш, отчаяните хора.