Пресвета Богородице Дево, която живееш и спасяваш Твоето наследство до века след смъртта, чуй въздишката на душата ми, която Те призовава на помощ!
Слез от небето, ела и докосни ума и сърцето ми, отвори зрението на душата ми, за да видя Тебе, Владичице моя, и Твоя Син, Създателя, Христос и моя Бог, и ще разбера, че има воля, от която съм лишен и какво. Хей, Владичице моя, стремете се към Твоята помощ и се молете на Твоя Син, за да ме посрещне с благодатта Си и чрез връзките на Неговата любов, окован в нозете Му, да остана завинаги, дори в рани и болести, дори ако човек е болен и отслабнал телесно, но в нозете Му.
Викам към Теб, Господи Исусе! Ти си моята сладост, живот, здраве, радост, по-голяма от радостта на този свят, цялата композиция на моя живот. Ти си светлина повече от всяка светлина. Виждам тялото си неподвижно от болестта, усещам отпускането на всичките си членове, болката в костите ми. Но, о, светлина моя, как ме радват лъчите на Твоята светлина, падайки върху раните ми! Сгрят от топлината им, забравям всичко и в нозете Ти със сълзи измивам греховете си, издигам се и просветлявам.
Това е единственото нещо, което Те моля, Исусе мой, - не отвръщай лицето Си от мен, остави ме вечно в нозете Ти да оплаквам радостно греховете си, защото при вида на Тебе, Господи, покаяние и сълзи, защото съм по-сладък от радостите на целия свят.
О, светлина, моя радост, моя сладост, Исусе! Не ме отхвърляй от нозете Си, Исусе мой, но чрез молитвата ми бъди винаги с мен, така че, живеейки с Теб, да Те прославям с Отца и Духа во веки. По молитвите на Богородица и на всички Твои светии, чуй ме, Господи. амин