"Когато останаха сами в стаята, Товия стана от леглото и каза: Стани, сестро, и нека се помолим Господ да се смили над нас. И Товия започна да казва:
Благословен си, Боже на отците ни, и благословено да е Твоето свято и преславно име до века! Нека небесата и всичките ви творения ви благословят!
Ти създаде Адам и му даде Ева като помощник и жена му като опора. От тях произлиза човешката раса. Ти каза: не е добре за човека да бъде сам; нека създадем помощник като него.
И сега, Господи, вземам тази моя сестра не за задоволяване на похотта, а наистина за жена: благоволи да се смилиш над мен и ме остави да остарея с нея!
И тя каза с него: Амин. И двамата спаха спокойно тази нощ” (Тов.8:5-9).