Следвайки Агнето на Пречистата и Пастира,/ словесния агнец Татяно/ не се уплашихте от умствени зверове,/ но като се въоръжихте с кръстното знамение,/ съборихте ги до край,/ и влязохте Вие сте в Небесната ограда, // където си спомняте и за нас, многомъдър мъченик Христов.
Ти в страданието си сияеше, страстотерпецо,/ с кръвта си беше опетнен,/ и като червен гълъб, до небето полетя, Татяно // и непрестанно се моли да те почете.
О, свещеномъчениче Татяно, невесто на твоя Пресладък Жених Христос! На Агнеца на Божествения Агнец, гълъба на целомъдрието, благоуханното тяло на страданието беше покрито като царска дреха, преброено сред лицата на Небето, ликуващо сега във вечна слава, от дните на младостта служител на Божията църква, който спазваше целомъдрие и възлюби Господа повече от всички блага! Ние се молим на вас и ви молим: чуйте молбите на нашите сърца и не отхвърляйте нашите молитви, дайте чистота на тялото и душата, вдъхновете любов към Божествените истини, изведете ни на добродетелния път, молете Бог за ангелска защита, излекувайте нашите рани и язви, закриляйте нашата младост, дарувайте ни безболезнена и удобна старост, помагайте ни в часа на смъртта, помнете нашите скърби и давайте радост, посетете нас, които сме в затвора на греха, бързо ни наставлявай в покаяние, запали пламъка на молитвата, не ни оставяй сираци, така че, прославяйки твоето страдание, да изпращаме хвала на Господа, сега и завинаги, и във вековете. амин
*Минея. 12 януари.