Хор на братята на Валаамския манастир
Не отвръщай лицето Си от слугата Си, защото съм в скръб; бързо ме чуй: / Вземи душата ми и ме избави.
Стих 1: Нека Твоето спасение, Боже, ме приеме.
Стих 2: Нека бедните видят и се зарадват.
Стих 3: Търсете Бога и душата ви ще живее.
***
Един прокимен се нарича велик, ако има 3 стиха (докато обикновеният прокимен има един стих) и следователно се пее 4½ пъти. Големият прокимен се използва само на вечернята и само в следните случаи: в събота вечер („Господи царува...“ на неделното бдение, което е най-често срещаният голям прокимен и се пее 51 пъти в годината), на вечернята на дванадесетте Господски празника и Антипасха (общо 7 дни), в седмицата на вечерта на Петдесетница (6 дни), във всички дни на Светлата седмица (6 дни). Така големият прокимен се пее 70 пъти в годината.
Когато се пее Великият прокимен, заради него се извършва вход на вечернята. Според Устава прокименът и неговите стихове трябва да се провъзгласяват (изпяват) от канонарха в центъра на храма; според нашата практика това става от дякона, намиращ се в олтара до високото място.
Освен самия велик прокимен, в богослуженията на Православната църква има песнопения, които не се наричат в книгите прокимен, но всъщност са велики прокимен: „Бог е Господ...“ на утренята, „Да се поправи моята молитва...“ на литургията на Преждеосвещените дарове и „Възстани, Боже, съдия на земята...“ на литургията на Велика събота.
Великият прокимен „Не отвръщай лицето Си от слугата Си, защото съм в скръб, послушай ме бързо: погрижи се за душата ми и ме избави“ е взет от Псалм 68: стихове 18–19а, 30б, 33. Този прокимен се пее 3 пъти в годината: в Сирната седмица (Възкресение за прошка), 2-ра и 4-та Велика седмица вечер на гладно.
Има мнение, че в името на големия прокимен първата половина на вечернята се празнува тържествено: използва се обичайното песнопение (след прокимена преминаваме към Великия пост), цветни одежди (след прокимена духовниците се обличат в черни одежди).
Интересно е, че за разлика от прокимена „Кой е Бог велик...”, прокименът „Не отстъпи...” доста късно започва да се изпълнява като велик. Още в Студийско-Алексиевския типик (XI век) и в Месинския типик (XIII век) се пее като обикновен прокимен, т.е. с един стих. В Евергетидския типикон (края на XI - XII в.) той вече има 2 стиха. Едва в ръкописите на Йерусалимското правило от XIII век то получава 3 стиха и започва да се изпълнява като велик прокимен.