Хор на Почаевската лавра
Утвърди, Боже, светата православна вяра на православните християни во веки веков!
***
Това кратко песнопение се изпълнява в края на ежедневната и Велика (с изключение на тези, които се изпълняват като част от бдение) вечерня, както и в края на утренята (на всяка утреня, с изключение на Великия пост); във всички случаи пеенето на „Боже утверди...” се предхожда от възгласа на презвитера „Благословен Христос Бог наш...”.
Пълният текст на тази молба се намира само в Типика (глава 7) и в Служебника (не се среща в други богослужебни книги).
На великопостната утреня вместо пеене „Утвърди, Боже...” се чете друг текст, който има подобно съдържание – „Царю небесни, утвърди вярата...”.
В съвременната практика „Утвърди Господи...“ най-често се пее „бързо“ („четене“), но в празнични дни и на тържествени служби (например при епископски служби) има практика тази молитва да се пее с участието на солист, който може да бъде или дякон, или протодякон (за предпочитане), или певец от хора.
Важно е, че тази кратка молитвена петиция претърпя значителни промени след революцията от 1917 г.: дотогава основата на това песнопение беше възпоменанието на императора, а текстът изглеждаше така: „Бог да утвърди най-благочестивия, най-самодържавния, великия Суверен на нашия император Николай Александрович и светата православна вяра, православните християни во веки веков“. След 1917 г. споменаването на императора и всички епитети, свързани с него, са премахнати, а текстът на песнопението придобива съвременна кратка форма.
Исторически тази молитва за императора произхожда от Константинопол и се споменава в почти всички източници, като се започне от 10-11 век. Вярно, там имаше малко по-различна форма: „Бог да утвърди нашите царе; чрез това, Господи, запази святото им царство за много години“. В новогръцкото богослужение, както и в славянското, не се споменава монархът, но текстът на песнопението е малко по-обширен и има следната форма: ἀμώμητον πίστιν τῶν εὐσεβῶν καὶ ὀρθοδόξων Χριστιανῶν, σὺν τῇ ἁγίᾳ αὐτοῦ Ἐκκλησίᾳ καὶ τῇ πόλει (ἢ τῇ μονῇ, ἢ χώρᾳ, ἢ τῇ νήσῳ) ταύτῃ εἰς αἰῶνας αἰώνων. Ἀμήν. = „Нека Господ Бог утвърди светата, непорочна вяра на благочестивите и православни християни, заедно със светата Си църква и този град (или манастир, или село, или остров) во веки веков. Амин“.