Тълкувания на Псалм 34:
Псалм към Давид.
Съди, Господи, онези, които ме оскърбяват, победи онези, които се борят с мен. Вземете оръжието и щита и се издигнете на помощ. Махнете меча и хвърлете в затвора тези, които ме гонят. Думите на моята душа: Аз съм твоето спасение. Нека се посрамят и засрамят онези, които търсят душата ми, нека се обърнат назад и се посрамят онези, които мислят зло за мене. Нека бъдат като прах пред вятъра и като ангел Господен, който ги оскърбява. Нека пътят им бъде тъмен и пълзящ, и Ангелът Господен да ги гони; защото напразно скрих разрушаването на мрежата си, напразно укорих душата си. Нека дойде при него мрежа, която той не познава, и нека капан, който е скрит, да го прегърне, и нека падне в мрежата. Душата ми ще се зарадва в Господа, ще се зарадва в Неговото спасение. Всичките ми кости викат: Господи, Господи, кой е като Тебе? Избави бедния от ръката на онези, които го засилват, и бедния и окаяния от онези, които го грабят. Като станах свидетел на неправдата, въпреки че не знаех, аз ме разпитах. Наградих лукавия с добра каруца и бездетството на душата си. Но когато ми стана студено, облякох вретище и смирих душата си с пост, и молитвата ми се върна в гърдите ми. Като угаждаме на ближния, като на брат си, ние се смиряваме като плач и оплакване. И тя ми се зарадва и се събра: събра раните си против мене и не знаеше, беше разделена и не се докосна. Изкушавай ме, имитирай ме с подражание, скърцай със зъби върху мен. Господи, кога ще видиш? Защити душата ми от нечестието им, от лъва на моя единствен. Ще Те изповядвам в църквата сред мнозина, сред тежките хора ще Те хваля. Нека не ми се радват онези, които несправедливо враждуват с мен, които ме мразят и които ме презират. Защото имам миролюбиви думи и мисли за ласкателство срещу гнева. Ти отвори уста срещу мен, решавайки: добре, добре, виждаш с нашите очи. Видял си, Господи, но не мълчи. Господи, не ме оставяй. Стани, Господи, и доведи моята присъда, Боже мой и Господи мой, върху земята ми. Съди, Господи, според правдата Си, Господи, Боже мой, и да не ликуват над мен. Нека не викат в сърцата си: доброта, доброта на нашата душа; нека не викат: чрез поглъщането му. Нека се посрамят и засрамят онези, които се радват на моето зло, а онези, които говорят против мен, да се облекат със срам и срам. Нека се радват и веселят онези, които желаят моята правда, и нека казват: „Прославен да бъде Господ, Който желае мир за слугата Си“. И езикът ми ще учи Твоята правда, Твоята хвала цял ден.
Честит рожден ден, където се борим, побеждаваме борещите се хора. Приеми своя щит и се издигни на моя помощ: и меча и сключи съпротивата срещу преследвачите: моето сърце: спи твоето. Нека се засрамим и опозорим и мислите ни да се върнат към нас. Нека пепелта бъде пред лицето на вятъра и нека скръбта и тъмнината бъдат върху тях: и пълзящият, и gdⷭchen преследването на i҆̀х: ꙗ҆́кѡ tꙋ́ не крий mì pagꙋbꙋ от собствената си мрежа, оскверни всичко, скъпа моя. Нека дойде до мрежата, нека не знае, а уловът, нека падне в мрака. Моят скъп ще се радва и ще се радва занапред. Всички четки са моѧ̑ реки: къдеⷭ҇i, къдеⷭ҇i, кой е като теб; и избави просяка и реките на крепостите, и просяка, и боговете, които ги ограбват. Издигнали се на земята като свидетели на несправедливото, ние вече не знаем, поставяйки под въпрос света. Възнаградете благословиите ми и отчаянието ми. И винаги, винаги стоя във вретището си и в смирен пост, и молитвата ми е в гърдите ми. ще се върне. За нашите съседи, за нашите братя и сестри, за нашите добри времена: за плача на глас смирен. И ние се зарадвахме и се събрахме: събрахме се на раните си и не знаехме: разделихме се и не навредихме. Iskꙋsisha mѧ̀, имитатор mѧ̀ имитирайте, драскайте по mѧ̀, сякаш е ваш собствен. Къде, кога? Изградете моя дом и злините на моето семейство. Изповядвам те пред мнозина в църквата и ще те хваля сред същите хора. Нека онези, които са враждебни, несправедливи, омразни и жалки, не се връщат при мен: ꙗ҆́кѡ Имам мирни глаголи и мисли върху гнева на ласкателството. Разширявайки се на място, вие решавате: добре, добре, виждате нашите. Видях къде си, но не мълчи: къде си, не ми казвай. Стани, къде си, и къде си, с моята душа, къде си, къде си, на мое място. С мен, където си, истински твой, където си мой и да не се връщаш при мен. Да не казваме в сърцата си: добро, добро за нашите души: долу да, нека не казваме: да го погълнем. Нека се срамуваме и опозоряваме радостните хора на моя: нека се срамуваме и опозоряваме в живота си на mѧ̀. Нека се радват и ликуват в моята правда; и нека ликуват, нека градът се възвеличи, слугите на света да се възвисят. є҆гѡ̀. И езикът ми е Твоята правда, цял ден е Твоята хвала.