Хор на братята на Валаамския манастир
God is with us, understand the Gentiles, / and repent: / For God is with us.
Hear to the last of the earth: / For God is with us.
Ye that are mighty, repent: / For God is with us.
Even if you are able again, / and again you will be victorious: / For God is with us.
And even if you hold a council, / the Lord will destroy: / For God is with us.
And the word, even if you cry, / will not abide in you: / For God is with us.
But we will not be afraid of your fear, / we will be troubled: / For God is with us.
Let us sanctify the Lord our God, / and He will be our fear: / For God is with us.
And if I trust in Him, / it will be for my sanctification: / For God is with us.
And I will trust in Him, / and I will be saved by Him: / For God is with us.
Behold the children that God gave to me: / For God is with us.
People walking in darkness / see a great light: / For God is with us.
Living in the land and shadow of death, / light will shine on you: / For God is with us.
As a Child was born to us, / A Son, and was given to us: / As God is with us.
His rulership was on His side: / For God is with us.
And His peace knows no bounds: / For God is with us.
And His Name is called, / Great is the Council Angel: / For God is with us.
Прекрасен съветник: / Защото Бог е с нас.
God is strong, Ruler, / Chief of the world: / For God is with us.
Father of the future century: / For God is with us.
***
Песента „С нами Бог“ се състои от избрани стихове от Книгата на пророк Исая (Ис. 8:9–10, 12б–14а, 17б, 18а; Ис.9:2,6) и е част от Голямата задушница, празнувана по време на Великия пост (в навечерието на сряда и в началото на Сирната седмица, понеделник–петък вечерта 1st–6th weeks, on the eve of Holy Tuesday and Holy Wednesday), as well as at the all-night vigil of the Nativity of Christ and Epiphany.
Освен това, според Правилото, понякога се предписва Велика вечеря в делничните дни на други многодневни пости (Рождество Христово, Свети апостоли, Успение), но на практика такива служби не се извършват.
Има два основни варианта за изпълнение на това песнопение на практика: или хорът пее всичко изцяло, или хорът го изпълнява алтернативно от канонарха (третият вариант - всичко се чете от четец - се случва по изключение). В случай на поръчка с канонарх, канонархът прогласява началния стих „С нами Бог, разбирайте езичниците и покайте се: Как е с нас Бог“, след това хорът го повтаря, след което канонархът прогласява стиховете, хорът пее само припева „Като е с нас Бог“; накрая канонархът още веднъж възгласява началния стих „С нами Бог, познайте езичниците...”, след което хорът го повтаря три пъти.
Схемата на пеене на „С нами Бог...” не зависи от степента на тържественост на службата; варира само песнопението: ако Голямото повечерие се празнува като част от бдение (Рождество Христово, Богоявление, Благовещение на Пресвета Богородица или храмов празник в делничния ден на поста), хорът по правило избира по-празничен вариант на пеенето на „С нами Бог...“. Освен това, на практика, на бдение, по време на пеенето на „С нами Бог...” се отварят царските двери (това не е предвидено в Устава).
По отношение на идейното съдържание „С нами Бог...” се разглежда като аналог на „Бог Господ...” в чина на утренята – тези стихове прославят идването на Господа на земята. Песента „С нами Бог...” се възприема особено хармонично като част от бдението за Рождество Христово (още повече, че част от стихирите „С нами Бог...” е част от една от притчите на празника): отстрани дори може да изглежда, че това е специално песнопение на празника, а не обикновената молитва на Вечерието.
Използването на „Бог с нас...“ в ритуала на Великата вечеря се връща към древната палестинска традиция: това песнопение вече е посочено в Книгата на часовете от 9 век, открита в Синай. От Палестина, заедно с Часослова книга, този обред преминава в константинополското монашеско богослужение след 9 век.
Във византийското монашеско богослужение от XI – XIII в. „Бог е с нас...“ беше включено както в последователността на Великата вечеря, така и в „средната“ вечеря (която беше съкращаване на Голямата вечеря и се извършваше в случай на седмични служби извън периодите на пост); Впоследствие практиката за извършване на три вида вечеря (малка, средна и голяма) е възприета от Руската църква и се запазва до 17 век, след което остава сред староверците, където все още е актуална.
Друг интересен факт: на гръцки „с нас“ е μεθ᾽ ἡμῶν (мет имон"); Поради това в средновековна Русия „С нами Бог..." се е наричало „Мефимон", а заедно с това и целият обред на Голямата вечеря е бил наричан по този начин (очевидно защото пеенето на „С нами Бог..." е забележителна характеристика на Голямата вечеря).